
Какво да направим, ако пробием проводник?
Как да поправим "ударен" кабел в стената?
Пробиване на проводник, по който тече ток – много неприятна случка, която може да се случи на всеки и никой не е застрахован.
Случва се при строително-монтажни дейности или при пробиване на дупка в стената – проводникът гръмва и предпазителят изключва. После възниква въпросът какво да правим? Представяме Ви един от начините за „поправяне“ на въпросния проводник:
Първо, трябва да премахнете шпакловката и мазилката, за да видите какво точно се е случило. На снимката виждаме, че двете жила на проводника са „ударени“ с хирургическа точност, вследствие на което е нормално да гръмне и да присъствате на явлението „звук и светлина“, макар и за кратко. Ето и по-детайлна снимка, за да се види как свредлото е „ударило“ и фазата, и нулата.

В случая пробивах, за да монтирам датчик за СОТ и изобщо не очаквах, че там има проводници за 220V.
Собственикът ми каза, че няма проблем там да се пробие, аз взех перфоратора и започнах да работя. Разстоянието от тавана до отвора, който исках да прекарам проводниците за СОТ, беше 6 см.

Инсталацията на този обект не беше направена много добре и проводниците не бяха положени перфектно, но не беше мое дело. Как се пускат проводниците за електрическа инсталация – ще обясня в друг подробен материал в близко бъдеще.
След пробиване на проводника по погрешка и премахване на цялата мазилка отгоре, трябва да го отрежете на пробитото място. След като се отреже, понеже ще бъде къс, за удължаване трябва да си намерите друго парче проводник със същото сечение и де факто да го удължите 2 пъти.
За съжаление няма друг начин, защото не разполагате с дължина, за да направите хубава и здрава връзка. Затова парче от около 20-ина см би свършило отлична работа.

Който не работи, той не греши и никой не е застрахован от неприятната случка с пробиване на проводник.
Но важното е да не се плашите, защото всичко е поправимо. Просто трябва да имате време, желание и търпение.
Необходимо е проводниците да се усучат по този начин. За по-удобно може да използвате 2 чифта клещи. Ако проводникът е по-дебел от 2,5 кв. мм, на ръка ще ви бъде трудно.



След като връзката е направена, трябва да се изолира. Има много начини за изолиране на тоководещи жила на пазара, но аз използвам самовулканизираща лепенка бишоп.
Защо се казва самовулканизираща? Защото след известно усилие и разтегляне, намотавате лентата върху връзката, тя се свива и се получава т.нар. „самовулканизиране“.

Ако имате поялник, може да запоите проводниците за Ваше успокоение. Ако са усукани добре и контактната площ е голяма, няма от какво да се притеснявате. Дали ще запоите проводниците или не – изборът е Ваш. И по двата начина става достатъчно добре.

След като сте усукали много добре проводниците (и евентуално запоили), може да преминете към изолиране със самовулканизираща лепенка бишоп. Започвате от единия край, като гледате лепенката да покрие поне 2 см от изолацията на проводника, след което навивате „витка до витка“ със стъпка половината ширина на лепенката.
След като сте изолирали до другия край, там също покрийте поне 2 см от изолацията на проводника с лепенката. Сега продължете наобратно и де факто направете същото нещо, но в обратната страна. Така става изключително добре изолирано и вероятността да проникне влага в близките 10-15 години е нулева.

Ето как изглеждат изолираните проводници и почти готови за замазване в стената. След като ги изолирате, трябва да им „намерите място“ и да снимате задължително всичко как е направено.

Ако евентуално някой ден пак искате да пробивате, снимките ще ви подскажат къде са проводниците.
Да, тогава няма да си задавате въпроса: „Какво да правим, ако пробием проводник?“ и няма да си отворите допълнителна работа.
Ето снимка отдалеч как са направени проводниците, за да се съберат в мазилката и да се замажат. Колкото по-дълго е парчето, с което сте удължили проводника (в случая той е ПВВ-МБ1), толкова по-лесно се работи и Ви е по-удобно. Но имайте предвид, че после трудно „се скрива“ въпросният аванс. Бъдете пестеливи – оптималното разстояние на проводника за удължаване е около 20-ина см.

Ето как всичко е почти готово. Проводниците за СОТ са прекарани, проводниците за 220V са удължени и всичко е готово за замазване. В този случай аз си пробих отворите за дюбели за датчика за СОТ и ги монтирах.

После замазах и след като изсъхна мазилката, го повторих с шпакловка. Изшкурих и подготвих всичко за боядисване. Накрая монтирах датчика и всичко стана отлично.

Нямах за цел да загубя допълнително половин ден, но се радвам, че благодарение на тази неприятна случка написах този полезен материал. Когато се чудите какво да правите, ако пробиете проводник, ще прочетете статията, ще видите снимките и ще се справите сами. Ако не можете да се справите, ще се свържете с мен и ще Ви помогна с каквото мога.