Саморазливна замазка – как се прави качествено? (СНИМКИ)

Смесите за изравняване на подове са познати под много имена, но най-често употребяваното и от производители, и от потребители е „саморазливна замазка”.

Ако ви се налага да подмените старата си подова настилка или тепърва се нанасяте в ново жилище, е необходимо да се информирате малко по-подробно какво трябва да направите, за да съхраните новата си подова настилка за по-дълго време.

Защо е препоръчителна направата на замазка? Какво представлява? За какво се използват саморазливните замазки?

Саморазливните или самонивелиращите смеси представляват изключително фини форми на циментовите замазки, които са подобрени с полимерни съставки. Този тип замазки се използват за изравняване и нивелиране на подовата основа (най-често с дебелина от 3 до 15 мм) и се отличават с изключителна здравина, голяма пластичност и много кратки срокове на втърдяване (съхнене).

Направата на саморазливни замазки е препоръчителна преди поставяне на подови настилки, без значение дали те са винилови (пвц), паркет, ламинат, теракот, гипсфазер или керамични плочки. С поставянето на такъв вид замазка вие си гарантирате максимално ефективното използване на подовата настилка, която сте си избрали, тъй като сте положили под нея здрава, стабилна и нивелирана основа.

Добре е преди да предприемете полагането на замазката да се консултирате със специалист, който да определи какъв вид замазка ви е необходим, тъй като саморазливните замазки се делят на епоксидни, полиуретанови и метакрилатни.

Епоксидните замазки се препоръчват за полагане в помещения с интензивен механичен натиск и голямо въздействие на различни течности.

Полиуретановите саморазливни замазки са подходящи за помещения с постоянни вибрации (подове на гаражи и други).

Метакрилатните подови замазки се препоръчват при неотопляеми помещения или при помещения, в които интервалът между полагането на замазката и поставянето на подовата настилка е прекалено малък.

Етапите по полагане на саморазливна замазка на стълбище започват с направата на кофраж, за който да можем да използваме гипсокартон,

дървени летви

или всякакъв друг дълъг, леснообработваем и твърд материал. След монтажа на кофража остават малки фуги между него и челото на стъпалото. За да предодвратим потичане на замазката, запълваме фугите с акрилен силикон.

Ако силиконът е бързосъхнещ, са необходими около 20 минути, след което можем да започнем с разстилането на замазката.

Препоръчително е след направата на кофража, навсякъде, където ще бъде саморазливната замазка, основата да се грундира. Грундът служи за по-добра спойка между съществуващата основа и новата замазка. Залагаме на доказани марки в тази област.

Нанасяме грунда с валяк.

Разпечатваме внимателно чувалчето,

изсипваме прахообразната замазка в съд с вода

и разбъркваме с електрическа бъкалка.

В зависимост от марката на замазката, след разбъркване се изчаква известно време – (10-20 минути) и пристъпваме към нейното полагане.

След изсипване на определеното количество разнасяме с маламашка.

Разстиламе развномерно и саморазливната замазка е готова.

Остава само да изсъхне, като пълното й втвърдяване зависи от температурата в помещението.